***

Идва ми да заплача и да не спирам

Да се лее този дъжд безкрайно

Докато докрай и завинаги не измие

Болките на хората, обичайното

Така  да я разбирам Земята

Когато й се плаче и го прави

Толкова много нежност в нея има

И знам тъжно й е като ни гледа

Как се раняваме и после ставаме

Сякаш нищо е нямало, нали е ок

Нима по-трудно е ръка да си даваме

Сърцата си да пълним с щастливки

И как да измия на хората болката

Да им кажа бъдете добри и се усмихвайте

Как да стане без плачене

Да се видят всички колко са хубави

Да мога и аз тогава спокойна и весела

Да си бродя, да плувам или да блея

На тази мила планета, тук сгушена

Между толкоз галактики, вселени

Да се рея в небето на моето виждане

Но да го има за всички това е моето искане

Знам, че няма да плача, но не променя

Мечтата ми за вечното щастие

Дано всеки в ръцете си своето сърце вземе

Излекува се и се изкъпе с надежда

Да можем после всичките птички

Да се хванем заедно

Да се завъртим, и да се въртим

И да лудуваме, през смях и облаци

Да гледаме слънцето

И всичко да е хубаво

И никой да не иска вече да плаче

Нито аз, нито Земята