Когато
в спокойствието сътворяваш няма грешно, правилно и зло. Енергията през теб се
излива в безкрайното добро. Тогава всичко дето се докосне до твоята душа се
ражда ново окъпано от светлина. Не се страхувай, че на някого ще навредиш,
защото следваш себе си и детските мечти. И твоят полет в небесата може и да е
неясен, но дава надежда и на друг да разтвори крила. Усещаш ли я как не спира в
теб енргията на любовта да трепти и да се вълнува през всяка среща със сродна
душа. И цялата вселена в миг застива очаквайки твоето намерение, преди отново
да се впусне в безкрайната въртележка. Всяка ваша мечта е родена от някъде
дълбоко и иска да се случи. Защо не вярвате в невъзможното? Така са прокарани
пътеките обратно към дома. И ето казваме ви – помагат ви, разчитайте и пак..
много се лутате и все се съмнявате. Да, майстори станахте, не сте вече деца, но
за да играете с енергията трябва да сте като деца. Дуалистичен е този свят и
всичко е преобърнато. Но в най-простите неща се крие истината. Когато сте
спокойни и весели, енергията тече сама, не ви трябват специални умения – само
радостта. Затова, ако се наблюдавате внимателно ще знаете вече – там където има
скрита за вас радост, са скрити и други неща. Толкова много енергия лети към
вас и от вас само зависи да я посрещате с радост и с отворени сърца.
Аз Съм
Габриел.
Да ,
силата е скрита в мекотата, в радостта да бъдеш себе си и да разчиташ на
вселената, на енергията. Всяко нещо, всичко е твое, и ако го обичаш ще видиш
как то се стопява, като ланския сняг, на лъчите на твоята радост. Обичат те
толкова колкото ти се обичаш и колкото обичаш целия свят. Днес усети радостта,
когато бягаше с кучетата, толкова чисти души. И те те познават, познават и мен.
Ние много и с тях разговаряме, затова те знаят и мълчат. Познават енергията ти
и виж как те обичат. Решиха да ти покажат днес как да се радваш и успяха да те
грабнат в тяхното сега. Красиво нали, все едно живееш в поезия. Морето,
гарваните , едно момиче и две големи силни кучета , които бягат като деца по
пясъка и газят вълните гонейки птиците, гонейки вятъра. Колко ли думи са нужни,
за да опишат това. Може би нито една. Най- вече нито една.
Няма коментари:
Публикуване на коментар