Уроци по летене

Животът ни в плътните вибрации винаги е бил предизвикателство. Както можете да се убедите поглеждайки собствената си реалност - изправени сме пред най-големите предизвикателства изискващи смелост и решителност. Но също и спокойствие, лекота и радост. Спомнете си как се чувстваше Питър Пан като се учеше да лети. В момента, в който изпитваме страх от новото потъваме надолу, когато сме спокойни и изпълнени със светли мисли и чувства ние наистина се носим и летим на по-високи нива и животът ни се струва прекрасен. Да се пуснеш от брега на реката никога не е лесно, но ако се мотивираш, че няма какво да губиш и течението ще те отведе на още по-хубаво място - това е като навигация за телата ни да преживеят именно реалността, която очакват. И която ние сътворяваме всеки ден. Ако всяка мисъл се материализира - всичко, за което мислим е планиране. Ако се страхуваме - планираме, ако обичаме и сме благодарни - пак планираме. През каквото и да минавате сега - помнете, че е за добро, болките ще отминат, ситуациите ще се пренаредят...защото във вселената всичко е в движение и скоро това преходно време ще е минало. Затова каквото и да е сега нека се радваме, защото всички мигове в плътните вибрации са ценни уроци и дарове за душата - да се докосне до безкрайното докато живее скрита в материален свят. Защото в моментите на любов - ние наистина се докосваме до безкрая и това е истинско чудо. 

И тези думи не са отвлечени отнасящи се за нещо извън нас, а напротив изцяло се отнасят за нас като хора, за нас като безкрайни същества облечени в илюзията на ограничените си тела. През каквото и да минаваме, знаем едно - струва си. Затова сме дошли тук - да възлюбим тези измерения. Така внасяме светлината и любовта на Източника, прокарваме каналите, по които тази енергия да достигне до всяко кътче на плътните измерения. Затова преди да дойдем тук си казахме точно това "Каквото и да струва - заслужава си и ще го направим, защото можем, защото любовта е безкрайна и всеки има право да я изпита". И макар това да изглежда като саможертва - не е. Ние нищо не губим, не жертваме нищо, само се учим, израстваме и развиваме. 

Когато тялото ни боли е трудно да издигнем до позицията на - колко е прекрасно всичко, но нека помислим кога се прилагат научените умения, по време на ваканция или когато имаме важна мисия и сме решени на всичко да я завършим успешно? Да. Когато нещата станат трудни сме като морските пехотинци - всичко, което сме научили да се приложи на практика, веднага. И тези ситуации ще стават все повече. Нашата намеса ще бъде изискуема на момента. Всеки ще разбере за тези моменти. Това е лична отговорност - да направим избор, който може би никой друг в стаята не би направил. Невероятно зареждаща със свобода отговорност. И все пак....ние сме си хора и нищо човешко не ни е чуждо, затова няма смисъл от вина. Вината, че не сме като другите. Защото тези други на едно друго ниво разчитат на нас за много неща и скоро ще го разберат и се надявам и техните сърца да се изпълнят с благодарност към великото Творение. 

Сега, затваряме очи ....отпускаме се в меката топлина на безкрайната любов идваща до нас от Бащата/Майка Бог и си мечтаем. За свят, в който с радост бихме раждали децата си. За свят, в който всички хора са щастливи и доволни. Свят изпълнен с хармония, чистота и любов. И се носим, носим като пеперуди свободни в безкрая и рисуваме цветя, небе и усмивки. 

Когато отворим очи нека не заклеймяваме и този свят, който виждаме сега. Това са нашите мисли от миналото. Тогава сме си спомняли много по-малко от сега и затова сме сколасали едва тази схема, в която живеем в момента. Но пясъчните кули на времето не са направени от диамант и всяка картина може да бъде много бързо променена, стига достатъчно хора да вземат това решение. А хората взимат решение да изживеят невъзможното дори стига да вярват, че има надежда то да се окаже истината. 

Ние сме тези раздавачи на надежда. С детски ентузиасъм изпробваме техники за сътворяване, издигане, лечение...защото това е важно. Важно е от пластелина на тази холограма, която хората наричат свой живот - да направим нещо друго. Докато се сменят обаче двете форми има период на мачкане, рязане, моделиране, планиране, сътворяване, изчакване - докато пластелина на реалността заеме новата си форма. 

Във фазата на изчакване или интегриране, или през фазата, която си лично ваша - може да изпробвате малко летенето. Важно е първо да го мислите, да си го представяте, да го изживявате насън дори, защото всичко това  ще посее семенца в аурата ви и един ден когато усвоим телепортацията като да си измием зъбите сутрин, ще разберем важността на всички уроци. 

Лек полет!

Невена