За тези, които носим светлината в сърцата си....

Дълго скитахме изгубени в свят, който не ни искаше. Давахме любовта си на тези, които не я виждаха. Носехме светлината там където  никой не я оценяваше. И въпреки всичко не се отказахме. Продължавахме напред, сами , наранени, с кървящи сърца продължавахме да носим доброто дори и никой да не го виждаше. Тази болка, този ужас на отхвърлянето е дълбоко в нас и има нужда от изцеление. Това е нашето дете, което винаги когато е отхвърлено изживява наново стотиците животи на самота и болка. Богинята Майка иска да й подарим тази болка веднъж и завинаги. Да се потопим в прегръдките й и да прегърнем и утешим собственото си, вътрешно дете. Сега когато знаем, че Любовта на Твореца е винаги в нас, около нас и навсякъде, когато завесата вече е достатъчно тънка, за да се къпем в блажеството,което е сътворило тази вселена, няма място за болка от отхвърляне. Вече не сме сами, дори и помежду си, ние се свързахме с други като нас, можем да говорим за това, да правим планове, да мечтаем за бъдещето. Колко повече е от това, което имахме в миналото. Направо си е свобода да можем да говорим и да правим неща свързани с духовното ни израстване без да бъдем преследвани и изоставяни. Въпреки, че радостта и благодарността  изпълват сърцата ни, докато не сътворим света, за който винаги сме мечтали, за нас няма да има покой. Докато има хора, които страдат и потъват в невежество, ние ще носим светлината. Много от нас са избрали пътят на помагащите в прехода и ще сме тук до самия край. До момента , в който всеки поеме отгорност за изборите си. До тогава ние сме отговорни за нашите братя и сестри. И сме тук да ги обичаме безусловно, дори да не ни разбират, дори да ни отхвърлят и да не виждат светлината ни. За това сме били обучени и сме се прераждали с толкова много таланти и способности – за да оцеляваме и вършим работата си в един свят, който не иска помощта ни. Дойдохме заради планетата, но тези, които се разпореждат на нея в момента не ни искат тук. Заради това и средата винаги е била толкова негостоприемна, затова и така силно сме искали да си тръгнем, и все пак ....останахме. Много нощи преживяхме и много изгреви посрещнахме, но нищо не може да се сравни с изгрева на епохата, в която живеем сега. Време на радост и веселби, които сме заслужили хиляди пъти и както винаги бяхме отпред когато трябваше да се защитава истината, така и сега сме първите, които усещат блаженството да живееш свободно и в единение с всички прекрасни създания на Твореца, в нашия свят, в нашата вселена, дори и отвъд нея.