Вчера късно вечерта бях разтърсена от много силна емоция,
усещането беше задушаващо безнадеждно. Като всяка жена емоциите ми скоро започнаха да се изливат
чрез сълзи и за около половин час ми беше трудно да ги спра или да се успокоя.
През това време в главата ми кънтеше мисълта „ Не мога да живея и секунда
повече в свят без любов, не издържам повече нито ден, нито една секунда”. Аз самата бях силно изненадана от това
преживяване тъй като не го усещах свързано с някое конкретно лично
събитие. Сега разбирам, че това е била
колективната енергия на Земята. Сега виждам моите сълзи, които се изливаха като
от извор – ще са се изляли чрез огромни вълни и върху бреговете на океана.
Колко често забравяме, че Земята е жива?? Тя е едно
прекрасно създание, което с обич и нежност се грижи за всичките си деца. Ние
дойдохме тук преди много време, за да й
помогнем да се издигне заедно с физическото си тяло в горните измерения – и я
предадохме. Предадохме доверието й , но тя ни прощава и все още ни обича,
просто, защото тя си е такава – мила и добра.
Жените усещат енергията на Земята чрез Ин – женското начало. Ето и моята
приятелка, която също е усетила, че наложително да започне да събира хора за
медитация за Нея, за Земята. Всяка жена е плакала с тези сълзи – на огорчението
, на болката и т.н и може да си представи какво изпитва нашата Земя сега.
Не се учудвам, че отново се е разтърсила и вече промените
стават явни. Тя няма търпение вече да бъде себеси. Да бъде отново красива.
Всичките й деца да живеят заедно, щастливи и да се разбират в мир.
Най-доброто, което можем да направим за нея е да заземяване
Светлината във физическите си тела, които са част от Нейното тяло. Да издигаме
вибрациите си към Висшите измерения, защото така издигаме Нейната енергия. Това
е службата, която с радост дойдохме тук да свършим. Нека си простим за
заобиколния път и да свършим работата съвестно.
Обичам Земята. Обичам животните и птиците. Обичам дърветата
и цветята. Обичам небето, вятъра и
моретата. Обичам пясъка и планината. Обичам и всички мои братя и сестри.
Затова съм тук.
Заради Нея.
(размисли и усещания в нощта преди Фукушима)
Няма коментари:
Публикуване на коментар