АЗ имам всичко

Аз имам всичко. 

Да, така е. Когато съм наясно със страховете си и се освободя от миналите убеждения, аз имам всичко. Аз имам сегашния момент, значи имам всичко. Колко е станало трудно да не мислим, да не сме роби на ума си. И в мимолетните мигове когато сърцето е завзело изцяло съществото ни, ние сме свободни. Но как се научихме да се страхуваме дори от свободата. И чакаме следващите мимолетни мигове, за да вкусим щастието. Но ако аз имам всичко точно сега, аз съм благодарна. Благодарността ме освобождава от миналото. Разстила се в безкрайността на сегашния момент и всичко друго изчезва. Остава само благодарното ми сърце, което лети и се носи към божествената любов, в безтегловност, в безвремие. Благодаря на всичко, че имам всичко и това всичко се грижи за мен. И аз съм част от всичкото. И аз съм от всичкото за някой друг. И това ме кара да съм благодарна още повече. И ако всеки е щастлив и се радва, че е част от това всичко за някой друг, всички ние ще живеем в безкрайната радост на сегашния момент и ще се грижим всеки да е щастлив и свободен. Така си представям свободата, така виждам щастието. В общата радост, в безкрайното споделяне. Всеки е бил какво ли не, минахме откъде ли не и стигнахме до тук. От тук, от сега нататък е само изборът. Аз имам всичко, защото аз съм всичко. Както и ти. И ти благодаря за това. В теб виждам всичкото, което живее в мен. И ме гледа от твоите очи. 

В моето перфектно огледало

Събуждайки се виждам себе си

Но щом ръка протегна

Докосвам се до теб, до другия

А твоят отговор докосва се до мен

Така спонтанно, необмислено

Като река, която търси винаги морето

Извираща от  висока планина

Не мисли, не планира

Само втурва се – напред

Към неизвестното, към всичкото

За да се огледат всички странници

Във водите й, да пият и да бъдат благодарни

За всичките реки и всички извори

Които просто им напомнят,

Че има извор скрит дълбоко

В благодарното сърце на всеки

И другите ако поискат могат винаги да пият

А цялата вселена ще запълва после липсите

И реките ще текат все по-буйни, необмислени

И ще се срещат, ще се преливат в щастие

В окена на безкрайното

Където потопили сме ние жадни устни

За да си  спомним тайното